Моето здраве

Основен причинител на рака на шийката на матката е човешкият папилома вирус. Неговото присъствие в раковите тъкани е задължително. За да се превърне един доброкачествен патологичен процес в рак са необходими и други увреждащи фактори, наречени кофактори:

Тютюнопушене - смята се, че намалява значително локалния имунитет и способността на клетките на имунната система директно да унищожават вирусите.
Ултравиолетова радиация - уврежда генетичния материал на клетките, което води до развитие на рак.
Дефицит на фолиева киселина - вещество от групата на витамин В.
Отслабена имунна система - жените, които поради една или друга причина имат намален имунитет (HIV - инфекция, лечение с някои лекарства и др.) имат значително по-голям шанс да развият злокачествен процес.

Кои са рисковите групи?

Жените с ранно начало на сексуалния живот
Жените, които често сменят половите партньори
Боледуващите от полово предавани болести
Жени с лоша интимна хигиена
Жени с много раждания
Жени, родили в много ранна възраст
Жени, които използват орални контрацептивни средства

Ваксиниране срещу рак на шийката на матката

Вече съществува ваксина срещу четирите най-често срещани типа човешки папилома вирус – 6, 11, 16 и 18. Тя се прилага трикратно – на произволна дата, на втория месец след първата ваксинация и на шестия месец след поставяне на първата доза. Ваксината предпазва от заразяване с HPV, който причинява рак на шийката на матката и генитални кондиломи.

Как да се предпазим?

Редовни гинекологични прегледи! Всяка жена, навършила 21 години или 3 месеца, след като стане сексуално активна, трябва да ходи на редовни профилактични прегледи и да се прави цитонамазка. Скрининговият метод намалява броя на смъртните случаи от рак на шийката на матката с около 70%.


хпвгард.орг

Веднъж прихванат, вирусът - причинител завинаги остава в организма.

Това е болест, предавана по полов път, която засяга гениталната и аналната област. Тя се причинява от вируса Herpes simplex, тип 1 (на картинката по-долу) и тип 2. В повечето случаи гениталният херпес е причинен от тип 2.
Herpes Simplex

Herpes simplex 1 най-често заразява устната кухина и устните, причинявайки възпаления, подобни на пришки. Може да причини и генитален херпес. Herpes simplex 2 е обичайният причинител на генитален херпес, но може да зарази и устата. При първата си проява вирусът засяга нервните корени, но след това може да причини обрив в областта на гениталиите.

Заразяване

Херпесът се предава чрез полов акт. Оралният секс също може да зарази гениталиите с вируса на херпес. Дори и да няма фактическо проникване, а само физическа близост между двамата партньори, при която всеки се докосва до кожата на другия, е възможно инфекцията да се предаде, тъй като заразяването става чрез контакт с раните. Изключително редки са случаите на предаване във вана или от тоалетна чиния.

Симптоми

При гениталния херпес симптомите се появяват периодично. Но има много случаи, при които те липсват.

Първите симптоми се появяват в рамките на две седмици след половия акт, при който е станало заразяването. Те са рани по или около гениталиите. Първо се появява малка червена точка, която може да предизвика сърбене или парене. По-късно се наблюдават малки мазоли. Понякога от раната тече секрет, който оставя струпей. Мястото е силно болезнено. Лимфните възли в областта на гениталиите са болезнени и подути. Понякога се появяват и рани по други части на тялото, където вирусът е проникнал, защото кожата е била наранена. Раните изчезват след около 2-3, до 4 седмици. Болният се чувства общо неразположен, понякога има треска. Възможни са мускулни болки, главоболие, болезнено или трудно уриниране, подути жлези в гениталната област, течения.

Освен физически страдания, херпесът предизвиква и психическа раздразнителност, ярост и отчаяние в случаите на често рецидивиране.

Активизиране на вируса

Симптомите на гениталния херпес идват и си отиват, но вирусът си остава през цялото време в организма – в нервните клетки. Той се активизира периодично, водейки до описаните симптоми. Учените не знаят какво предизвиква активизирането. При някои хора вирусът може да се прояви само един-два пъти, а при други – по няколко пъти на година. При повечето заболели раните се появяват 3-4 пъти годишно през първите години след предаването. По-късните симптоми на болестта са по-леки от първоначалните. След няколко години могат да изчезнат напълно.

Болестта е много опасна и коварна, защото при някои хора няма никакви или почти никакви симптоми и те не знаят, че са заразени. Така те са носители на заболяването и, без да знаят, могат да го предават на партньорите си.

Друг опасен момент е така наречената асимптоматична проява на болестта – когато вирусът е активен, но няма или почти няма симптоми.

Диагноза

Лекар специалист трябва да диагностицира заболяването. Ако пациентът разбере, че има херпес, трябва незабавно да уведоми партньорите си, за да се изследват и те.

Усложнения

Като цяло херпесът не предизвиква големи усложнения при здрави възрасти хора. Но:
При пациенти със СПИН симптомите са по-сериозни.
Възможна е появата на инфекция на очите – очен херпес. Понякога това прераства в сериозни очни заболявания, включително слепота.
При някои жени обривът може да стане толкова силен, че да се наложи да бъдат хоспитализирани за няколко дни.
Ако бременна жена се зарази за пръв път малко преди раждането, бебето е в опасност и трябва да се вземат специални мерки. Ако вирусът се предаде на бебето, за него става изключително опасно – може да се стигне до преждевременно раждане или до смърт на плода; може и бебето да се роди със сериозни мозъчни или очни проблеми, както и с тежки обриви. Един от начините за избягване на предаването на вируса от майката на бебето е да се извърши Цезарово сечение. Друг начин е, ако бебето е заразено, лечението да започне веднага след раждането.

Гениталният херпес, както и други полово предавани болести, които предизвикват възпаления, са фактор при предаване на HIV.

Вирусът може да причини менингит и у двата пола при първото заразяване.

Лечение

Засега няма лечение за гениталния херпес. Срещу субективните оплаквания като болката и неразположението се прилагат успокояващи бани и анестезиращи кремове. Но лекарствата не могат да унищожат вируса, те само съкращават, облекчават или спират проявите му.

Много е важно по време на активизирането на вируса да се спазват няколко правила: възпалените места да не се пипат; мястото на раните да се поддържа чисто и сухо; след контакт с мястото ръцете да се мият; ДА СЕ ИЗБЯГВАТ СЕКУАЛНИ КОНТАКТИ до преминаване на симптомите. Трябва да се знае, че през периодите без симптоми заразата също се предава.

Превенция

Предпазните мерки са същите, както за всички венерически заболявания – да не се прави секс без предпазни мерки и с много и различни партньори, да се използват презервативи. Както знаеш, останалите методи за предпазване от нежелана бременност – хапчета, диафрагми, лепенки и т.н. НЕ предпазват от заразяване с полово предавани инфекции. Това може да направи само презервативът. И все пак, когато става дума за херпес, заразяването може да стане дори при правилна употреба на презерватив, защото той може да не покрива всички засегнати места.

Като цяло най-доброто, което може да се направи, е човек да ЗНАЕ за инфекциите, предавани по полов път, за техните симптоми и за начините за предпазване.


вратовръзка.бг

Едни от най-често срещаните клинични случаи при жени са маточни фиброми. Ако се абстрахираме от факта, че тази диагноза се поставя на една от всеки 4 жени, има голям недостиг на информация за наличието на тези туморни образувания в матката и тяхното лечение.

Маточните фиброми или “leiomyomata” според медицинката терминология, са често срещани тумори в гладката мускулатура на матката. Матката, по своята същност е голям мускулест орган. Този мускул остава незабелязан, освен когато придизвиква периодични спазми или при работата му по време на раждане. По неизвестни за сега причини, фибромният тумор може да се развие от единична клетка в стената на матката, която започва да се дели много бързо. Рядко обаче тези тумори се превръщат в рак. Има характерна форма като разрязана на половина глава лук.

Фибромите могат да се появят на различни места в матката, по стените й или в маточната кухина (ендометриум). Полипозните форми са образувания по външната страна на матката като се характеризират с израстък като дебело стъбло на растение. Понякога това образувание може да е единично, в други случаи да са много на брой в дадена пациентка. Обикновено са по-малки от топка за голф, макар и в някои случаи да достигат до размера на пъпеш.

Трудно е да се предвиди кой има предразположение да развие фиброми, но симптомите се определят от факторите форма, големина и местоположение на тумора. Често появата им е свързана с липса на симпроматика, но когато такава има, тя води до опредлени оплаквания от запек, болки, кръвотечение, невъзможност за уриниране, възпаление на бъбреците и други.

Фибромите лесно се диагностицират, понякога е достатъчно рутинен преглед при генеколог. Прилага се също безболезнена сонограма или преглед с ултразвук. Регулярните рентгенови прегледи рядко са от полза, но специализираният преглед чрез магнитен резонанс макар доста информативен за съжаление е и доста скъп.

Съществуват няколко начина за лечение на фибромните тумори. Малките и асиметрични фиброми се контролират със задължителен преглед всяка година за проследяване дали има наличие на растеж. Когато има симптоми и оплаквания, на пациентките се предписват медикаменти или операции. Силното кървене се овладява с медикаменти от групата на ибупрофените, които блокират важни химични вещества, произвеждани в матката.

Контрацептивите не влияят на развитието на фибромните тумори и при някои жени намаляват силното кървене. Друг медикамент с доста противоречива характеристика е GnRH агонист, който придизвиква понижаване на естрогена и прогестерона в тялото. В някои случаи той повлиява тумора така, че предизвиква неговото смаляване и резорбция, но в същото време при някои жени проявява силни странични ефекти, като симптоми наподобяващи менопауза. Обикновено се практикува като предоперативна мярка, с което се улеснява операцията.

докторбг.ком

Злокачественият тумор на яйчниците е едно от най-опасните заболявания. Той заема второ място като женско онкологично заболяване след рак на шийката на матката. А по смъртност, за съжаление, е на първо място.

Това е така само защото много жени не посещават редовно гинекологи пренебрегват профилактиката. В резултат на това туморът се открива много късно, когато вече е достигнал значителни размери и трудно се поддава на лечение.

Все още със сигурност не могат да се посочат причините за злокачествения тумор на яйчниците. Пикът на заболяемост настъпва на възраст 50-70 години. В рисковата група преди всичко са жените с нарушена функция на яйчниците. Известно е и това, че при жените, които не са раждали, ракът на яйчниците се среща много по-често. Към групата с повишен риск спадат и тези жени, които са прекарали операция на матката и яйчниците.

Съществуват и други рискови фактори:

ранна менопауза, наличие на доброкачествени или гранични тумори; метастатичен рак на яйчниците, или т.нар. тумор на Кукенберг - този тумор за първи път е описан от немския лекар Кукенберг. По принцип той възниква при жени, по-млади от 40 години.

При метастатичния рак първичното огнище на злокачествения тумор възниква не в яйчниците, а в някой друг орган. Най-често това са органите от стомашно-чревния тракт.

И преди всичко - в стомаха. В редки случаи първичното огнище се разполага в млечната или щитовидната жлеза, в черния или белите дробове, а след това дава метастази в яйчниците.

Ракът на яйчниците се открива и определя доста трудно,

защото не съществуват специфични признаци, характерни само за него. В някои случаи жената изпитва болки ниско в корема. Те могат да са краткотрайни или продължителни, силни или слаби.

Понякога болките се появяват при резки наклони или приклякания. При 70 на сто от случаите при болните жени възниква асцит. Това значи, че в коремната кухина се насъбира течност. Поради нарастването на тумора или асцита, се увеличава и коремът. По-нататък възникват общо неразположение, слабост, бърза умора, загуба на тегло.

В по-късни стадии в процеса се въвличат съседните органи, което може да доведе до нарушаване на уринирането и изхождането.


булпрес.нет

Аз ще Ви кажа, че няма no-полезно нещо за cmpaxoвama невроза от билката страшниче!

Вероятно затова народът е измислил такова име на растението, защото е видял ползата от него. Взема се 1 супена лъжица страшниче и се вари 5 минути в 400 г вода.

Прецежда се и се взема по една супена лъжица 3 пъти на ден преди ядене.

Лечението продължава три месеца, но след това от cmpaxoвama невроза няма да остане и помен.

Може да се ползва и при: сърдечна невроза, косопад и маточни възпаления.


Галина Тончева - Пирдоп

Какво е овулация и месечен цикъл
Нормалната продължителност на менструалният цикъл (за краткост, ще наричаме „цикъл”) при жените е 28 дни, но може да варира значително. Продължителността на цикъла е броят на дните от началото на една менструация до деня преди следващата менструация. Всеки цикъл се състои от 3 фази: фоликулярна, овулаторна и лутеална. Фоликуларната фаза продължава от първия ден на цикъла до овулацията – средно 10-14 дни. След това настъпва Овулаторната фаза. При нея фоликулът е вече узрял, и се спуква, като освобождава една яйцеклетка. Именно този процес, на освобождаването на яйцеклетката се нарича “овулация”. Овулацията е много кратък период от време – максимум 12 часа. След Овулаторната настъпва Лутеалната фаза. Тя продължава от овулацията до края на цикъла.

Липса на овулация
Важно е да се каже, че не във всеки цикъл настъпва овулация! Напълно нормално е на всеки 13 цикъла да има един ановулаторен – цикъл, по време на който няма овулация. Има случаи, при които овулацията не настъпва всеки месец или не може да настъпи от самосебе си. Причините може да са много и различни, както хормонални смущения, така и други заболявания, ЛУФ синдром и т.н. В подобни случаи трябва да се консултирате с лекари специалисти и да намерите причината за липсата на овулация.
Честа практика е, овулацията на жената да бъде стимулирана с медикаменти. Още по-честа практика е тези медикаменти да се изписват, без предварително да са направени всички необходими за установяване на проблема изследвания. Повечето стимулиращи овулацията лекарства са на основата на кломифен цитрат и могат да се приемат само няколко пъти в живота на жената. Ако стимулацията не е направена под лекарски контрол има опасност сериозно да навредите на здравето си!

Причини за липsата на овулация
Преди да се пристъпи към стимулация е нужно да се определи защо не настъпва спонтанна овулация, за да може да се предвиди кое точно лечение е подходящо за конкретния случай. Назначаването на лекарства, стимулиращи овулацията, без преди това да са направени нужните изследвания и на двамата партньори и без проследяващи прегледи е недопустимо, обречено на неуспех и може да доведе след себе си тежки последици върху здравето на пациентката.

Необходими изследвания.
Към стимулиране на овулацията се прибягва едва след като са Ви направени хормонални изследвания, тест за проходимост на маточните тръби и спермограма при мъжа. Трябва и да е потвърдена диагнозата „липса на овулация” с вагинални ултразвукови изследвания (фоликуметрия). Употребата на медикаменти, стимулиращи овулацията, без лекарско предписание и без лекарски контрол е абсолютно недопустимо и опасно за Вашето здраве.

Препарати за стимулиране на овулацията
Представляват хормонални лекарства, които се приемат в точно определени количества и в точно определени дни от цикъла. Безразборното им приемане може да доведе до сериозни рискове и непоправими последици заплашващи здравето и живота на жената.

Наблюдение по време на стимулацията
Стимулирането на овулацията не е еднократен акт, свързан с еднократно приемане на някакъв медикамент или с поставяването на някаква инжекция! По време на стимулация пациентката подлежи на редовни прегледи и манипулации през целия месечен цикъл. Лечение, което е ефективно при една пациентка, може да се окаже, абсолютно безрезултатно или много рисково при друга.Стимулирането на овулацията губи смисъл ако едновременно с това не се прави фоликуметрия, за да се измерват на фоликулите и да се даде заключение има ли резултат от проведената стимулация или не.

ЗАПОМНЕТЕ:
Ако някой доктор ви каже – „Пий Клостилбегит, и ела след месец” – сменяйте го незабавно. Може да си навредите страшно много. Не пристъпяйте към стимулацията с лека ръка. Вземете всички мерки за безопасността на Вашето здраве и здравето на бъдещото Ви дете!

Никога не предприемайте стимулация на овулацията без лекарско предписание и наблюдение !!!

усмихни се.ком

Миомата е често срещано гинекологично заболяване. Ако са ви поставили тази диагноза, то вече знаете, че ми­о­ма­та е доб­ро­ка­чес­т­вен ту­мор, кой­то се раз­ви­ва от мус­кул­на­та об­вив­ка на мат­ка­та. Тя чес­то се по­я­вя­ва при же­ни от 30 до 55 го­ди­ни.

Не­за­ви­си­мо че е доб­ро­ка­чес­т­ве­но но­во­об­ра­зу­ва­ние и не пре­диз­вик­ва ни­как­ви на­ру­ше­ния в ор­га­низ­ма, ми­о­ма­та мо­же да ста­не при­чи­на за без­п­ло­дие. А и чес­то же­ни, ко­и­то заб­ре­ме­ня­ват, не мо­гат да из­но­сят бе­бе­то, за­що­то ту­мо­рът на­ру­ша­ва нор­мал­но­то кръ­вос­наб­дя­ва­не на пло­да и по­тис­ка нор­мал­ния рас­теж на мат­ка­та.

Повечето жени преди да пристъпят към оперативно отстраняване на миомата търсят други средства и начини, които да решат проблема им. С огромно желание да ви помогнем ви представяме 3 изпитани рецепти, но преди да приложите някоя от тях добре обмислете дали не сте алергични към някой от продуктите, как са ви са се отразявали предишни сходни лечения и най-важното ако чувствате дискомфорт от тяхното прилагане ги преустановете веднага.

Първата рецепта е мно­го ефи­кас­на, освен това е пре­по­ръч­ва­на от баба Ван­га. В про­дъл­же­ние на 15 дни три пъ­ти на ден се пие по ед­на ка­фе­на чаш­ка от­ва­ра от ко­но­пе­но се­ме.

Втората рецепта - всекид­нев­но в про­дъл­же­ние на по­ло­вин го­ди­на сут­рин на глад­но се при­е­ма по по­ло­вин ча­ша сок от кар­то­фи /картофите повишават температурата на тялото, имайте го в предвид/.

Трета рецепта с отлични отзиви - вечер преди лягане смесете равни количества мед и зехтин, напоете тампон направен от вас /оставете част от него да виси и да е удобно за вадене/ и го поставете във влагалището. Не бива да усещате никакъв дискомфорт като парене или щипене. На сутринта го махнете. Предупреждаваме ви, че е възможно да изпадат съсиреци и бистра течност. Процедурата се прави 5 дни. Важно е преди да започнете да сте убедени, че не сте алергични към мед.

История и лечние:

Девойка на 18 години. Има кисти в двата яйчника с препоръка за оперативното им отстраняване. Във всички проекции на яйчниците открих нетърпимо болезнени участъци.





Лечение:

Поставих по 25 иглички в болезнените участъци в проекциите на яйчниците върху дясната ръка и левия крак. Болната сама нагря по 15 минути поставените игли с пура от мокса. В В следващата процедура ползвах лявата ръка и десния крак.





Проведохме два курса по 10 ежедневни процедури с почивка от една седмица между тях. В края на първия курс кистите бяха намалели с около 70 %. В края на втория курс кистите бяха разсеяни напълно.













медикс-бг.ком