Моето здраве

В нарушеното храносмилане, изразено чрез подуване на стомаха или чрез разстройство и запек, лошата миризма от устата или вонящите фекалии, проблеми с кожата или косата с обилен косопад - всичко това са приз­наци на разрушена чревна флора.И точно разваленият стомах с лошата храна водят до затлъстяване, което от своя страна е причина за неправилни диети, с които организмът допълнително се лишава от ценни хранителни съставки.

Ето защо здравата чревна флора е от особено значение за доброто здраве, защото тя произвежда достатъчно количество витамини като В3, В5, Биотин, Холин и др. Здравата чревна флора представлява бастион по пътя на причинителите на болести. Едновременно с това тя произвежда и витамин К, снабдява с енергия слузестата обвивка на стомаха. По този начин здравият стомашно-чревен тракт се явява едва своеобразна фабрика за витамини. Но за да може безчисленото множество на чревните бактерии да се справи със своите задачи, ние трябва да се храним правилно с пълноценни продукти. Такива са неолющения ориз, картофите, зеленчуците, салатите, плодовете, млякото, кашкавала, яйцата, а така също нетлъстото месо, рибата и птиците.

Присъстват ли тези продукти често на нашата трапеза? И има ли нещо по-универсално, което да компенсира като хранителна стойност нашето меню и при проявена вече патология на храносмилателния тракт да помогне за неговото възстановяване?
Цветният прашец "съвършена природна храна", вече 1000 години снабдява хората с енергия и хранителни вещества.

Финия цветен прашец, който в зависимост от цвета на растението е различно оцветен. Зрънцата цветен прашец са носители на наследствена информация на растенията.
В полена е събрана изключителната сила на живота. Пчелите събират цветен прашец и с помощта на ензими го превръщат в храна. В сравнение с другите пчелни продукти съдържа най-голямо количество витамини, белтъчини с ценни заменими и незаменими ами­нокиселини, минерални соли, минерали, ензими и коензими, мастни киселини от растителен произход, въглехидрати.

Разнообразният му състав и високата биологична стойност на съдържащите се в него хранителни вещества дават основание той да се използва като ценна добавка в храната на децата и възрастните.

Приет самостоятелно, в комбинация с другите пчелни продукти или като компонент на общите профилактични средства (чай, мляко, плодови и зеленчукови сокове) той е много подходящ за преболедувалите, изтощените и занимаващи се с тежък физически и умствен труд хора.

Антибиотичният му ефект, особено по отношение на развитието на болестотворни бактерии в червата - причина за стомашно чревни заболявания и инфекции на бъбреците, заслужено му носят славата на "страж на стомашно-чревния тракт". Това му отрежда особено място в профилактика на сдмущенията на чревната флора (дисбактериоза) от медикаментозен произход или вследствие на различни заболявания. При лечение с обичайните антибиотици той се оказва мощен фактор за защита против настъпващата дисбактериоза.
Прашецът притежава експериментално и клинично доказан стимулиращ ефект върху регенерацията особено на чернодробната тъкан. Това го прави изключително ценен за преболедували от хепатит. Той се прилага след чернодробни операции и при сърдечно болни със разстроен черен дроб.

Изразеният анаболен (градивен) ефект на пчелния прашец има значение за профилактиката на физически и психически изтощения организъм, при забавен растеж на децата и пр. Ларвите на пчелите, хранейки се с цветен прашец, увеличават теглото си 1500 пъти за 6 дни! Съдържащите се в прашеца хормони (установени през 1957 г.) проявяват биостимулиращо действие върху жлезите с вътрешна секреция. Във връзка с това пчелният прашец е подходящ за профилактика на хипертрофията на простатната жлеза у мъжете и на климактерични смущения у жените. Трябва да се има предвид, че профилактиката трябва да бъде дългосрочна и далечна. При съществуващ вече аденом (бучка) на простатата помага при нейното лекуване.

Забавя симптомите на стареене.

Може да се прилага профилактично за предпазване от мозъчна и генерализирана атеросклероза при възрастни и предразположени благодарение на това, че гой е в състояние да влияе благотворно на еластичността на кръвоносните съдове.
Той може да се прилага самостоятелно или с други пчелни продукти (пч. млечице, прополис, мед) с противосклеротичен ефект. Разбира се, за да бъде профилактиката ефективна, тя трябва да бъде своевременна.

при диабет.

Правилната и дълготрайна употреба помага при лечението на алергии.
Единствено внимателни трябва да бъдат хората, които страдат от сенна хрема или имат повишена чувствителност към някои храни.

Прашецът е особено богат на белтъчини, витамин А и каротин.

притежават структурна (изграждаща) роля, участват в обмяната на веществата и хормоните, в имунната регулация и т.н.

Изключително важни са т. н. "незаменими аминокиселини", кои­то организмът не може да синтезира самостоятелно. Но нека се има предвид при съставяне на менюто, че в количества, по-големи от необходимите, белтъчните вещества претоварват обмяната на веществата (храносмилането, черния дроб, бъбреците) и способства за развитие на подагра, ревматизъм, астма, възбудителни неврози и други болестни състояния.

А витамин А участва в регулиране състоянието на кожата и ли­гавиците, на очите и на някои жлези с вътрешна секреция, подпомага растежа у децата. Специално растителният витамин А (бета-каротинът) има и антиоксидантно (включително противотуморно и антирадиационно) действие. Съчетанието на каротина с натурални растителни масла повишава неговата усвояемост от организма.

Може да се докаже, че в полена се съдържат повече от 100 раз­лични биологично активни съединения.

Изключително средство за укрепване на организма след прекарани вирусни заболявания и в борба срещу стреса.

Той е много важен при храненето на децата, защото осигурява и. ускорява правилния растеж, предпазва от анемия!

Превъзходен продукт от градината на Създателя, който потвърждава тезата на Хипократ: "Нека нашата храна бъде нашето лекарство и нашето лекарство - нашата храна."


рисибг.ком

Какво представлява ентероколитът? Това е острото възпаление на тънкото черво (Ентерит) се причинява от различни болестни фактори.

Съществуват и множество предразполагащи състояния: заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, непълноценно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички.

Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диария с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягане се понижава. Кожата става бледовата, а лигавиците и езикът - сухи.


томилхерб.ком

Описание: Острият гастрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица.

Причината са различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства .

Стандартни симптоми на гастрит са: сухота в устата или обилно слюноотделяне, тъпа болка в стомаха, тежест в горната част на корема, гадене, виене на свят, езикът е обложен със сиво бял цвят.

Хроничен гастрит – представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Понякога хроничния гастрит е причина за по–нататъшно развитие на остър гастрит.

Предизвиква се от многобройни фактори: от хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане; от съпътстващи инфекциозни и хронични заболявания.


томилхерб.ком

Най - важното при диария е да не се допусне обезводняване на организма на детето. Тогава логично възниква въпросът - какви течности и храни трябва да приема детето и колко дълго време?
- Ако диарията е лека, се препоръчва детето да приема обикновена вода, отвара от различни зърнени храни (например 3-процентова оризова отвара). Отварата може да бъде от нишесте, от царевично или пшенично брашно. На децата могат да се предлагат и зеленчукови супи, несъдържащи зеленчуци, които биха раздразнили червата чрез съдържащата се в тях целулоза. За предпочитане са добре сварените моркови и картофи, като към супата трябва да се прибави около половин чаена лъжичка сол. При децата с по-голяма загуба на течност се дава разтвор, препоръчван от Световната здравна организация, който се продава в аптеките. Ако родителите живеят в отдалечено място, могат сами да приготвят разтвора - от един литър вода с 18 г захар и 3 г сол.

Колко време се приема съответната течност?
- Тези течности се дават, за да се компенсира загубата на вода и електролити. Дават се дотогава, докато не спре повръщането.

А как трябва да се хранят децата?
- За предпочитане е по-често, в по-кратки интервали и отделната порция да бъде в по-малки количества. Установено е, че даването на големи количества храна макар и в по-големи интервали, може да обуслови възвръщането на диарията. Ако детето се е хранело 5 пъти на ден, се препоръчват 6 хранения, като в тях е добре да се прибави (след прекъсване на диарията) по една чаена лъжичка растителна мазнина - олио или зехтин. Ограничаването на калорийния състав на храната води до бързо възстановяване на загубеното тегло по време на диарийния епизод.


блитц.бг

Пелинът е род трева от семейство Сложноцветни. Цъфти от юли до септември. Има остра ароматна миризма и горчив вкус. Нашата страна е богата с тази билка. Като дрога се използват цветовете и листата, без долните стъбла. Пелинът съдържа етерични масла, ябълчена и янтарна киселина, дъбилни вещества, витамините С, В, провитамин А и др.

Препоръчва се срещу в храносмилателането, болки в стомаха и образуването на газове. Пелинът засилва апетитаи е полезен след прекарано заболяване. Помага при запек, подобрява действието на жлъчката и черния дроб, прогонва лошия дъх в устата. Народната медицина го препоръчва при епилепсия, нередовна и недостатъчна менструация, безсъние и др.

За лечение се използва така нареченият бял, или още обикновен пелин.Той има сивосребристи листа за разлика от дивия пелин, който е с тъмнозелени листа. Цветните кошнички на белия пелин са дребни, а на дивия - продълговати.

Ето една универсална рецепта: с половин литър гореща вода се заливат 1 супена лъжица стрити листа от пелин. Те се оставят да киснат 3 часа. След това течността се прецежда. Пие се три пъти дневнопреди храненепо една кефяна чашка. Но тези, които страдат от язва на стомаха или дванадесетопръстника или получват кръвоизливи, не трябва в никакъ случай да пият тази течност.

Отварата от билката помага против зъбобол и премахва лошия дъх в устата. За целта всяка сутрин след измиване на зъбите се жабурка по една кафяна чашка от пелиновата течност.

Приятен начин да се приема пелин е пиенето на пелиново вино. С ароматния си, леко горчив вкус то възбужда апетита и подпомага храносмилането.

Английският лекар Питър Клайв преди повече от половин век обърнал внимание на това, че моряците са по-податливи от другите хора на заболявания на стомаха и на червата. И на първо място бил запекът. Той дори бил наричан “болестта на моряците”. Разбираемо е, че на кораба те нямат възможността да се движат достатъчно, но и не можем да определим морската служба като много спокойна. Затова възниква другият въпрос: дали пък причината не се крие в храненето?

СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН В ХРАНАТА Е МНОГО ВАЖНА
По време на Втората световна война, работейки като лекар на парахода “Крал Георг V”, д-р Клайв забелязал, че при достатъчно количество съединителна тъкан в храната, храносмилателните органи работят по-интензивно и червата се прочистват по-добре. Той започнал да залага на храна, богата на съединителна тъкан. И служещите постепенно се справили със запека.
След войната Питър Клайв се запознал с д-р Бъркит, който дълго време работил в Африка, където лекувал местните жители. Мненията им съвпаднали по това, че човешкият организъм се нуждае от съединителна тъкан не по-малко, отколкото от витамини и от минерали. Затова те изготвили и изпратили в различни страни специална анкета, за да узнаят какво мислят специалистите по този въпрос. Освен това искали да разберат “от първа ръка” как се хранят и колко често боледуват хората в различните страни. Бъркит отново се отправил към Африка, за да може на място да се заеме с изследванията и за сетен път се убедил: там, където населението употребява храна, богата на съединителна тъкан, на практика не се срещат стомашно-чревни заболявания, вкл. и запек.
Освен в африканските племена Бъркит провел изследвания и сред жителите на цивилизованите страни. На всички, желаещи да участват в експеримента, той предлагал за няколко месеца да минат на диета, богата на съединителна тъкан. Резултатите от тези неколкомесечни изследвания, а също и получените отговори на анкетата, потвърдили правотата на Клайв и Бъркит - употребата на продукти, съдържащи съединителна тъкан, се отразява благотворно на състоянието на стомашно-чревния тракт. Освен всичко друго оказало се, че такава храна е добра профилактика на наднорменото тегло. Например в племето банту от Уганда, чиято храна традиционно е калорична, но и богата на съединителна тъкан, няма дебели хора.

ЗАПЕКЪТ ВОДИ ДО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ!
Изчислено е, че на човек са му достатъчни 15 до 30 г съединителна тъкан на ден. А колко получаваме в действителност? Диетолозите твърдят, че в най-добрия случай - не повече от 10 г. Затова се препоръчва всекидневно да се изяждат по 2-3 ябълки или да се приемат по 3 чаени лъжички трици. Триците помагат за по-добрата работа на целия стомашно-чревен тракт, изхвърлят от организма токсините, прочистват съдовете, възпрепятстват развитието на диабет, намаляват нивото на холестерола.
На закуска е полезно да се изяждат по 3 чаени лъжички трици с мляко, една супена лъжица пшенични кълнове и шепа царевица. Ето това е дневната норма съединителна тъкан, необходима на всички хора, и особено на тези с наднормено тегло. След такава закуска апетитът обикновено намалява. Ако ви е трудно да изядете наведнъж 3 лъжици трици, можете да си ги разпределяте равномерно през деня и да ги добавяте към салатите и ястията. Триците дори могат да се използват вместо галета при приготвяне на котлети, кюфтета и шницели.А могат да бъдат поръсвани и върху сладкарски изделия.
Диетата с по-голямо съдържание на съединителна тъкан се отразява благотворно на здравето, избавя човек от много, да не кажем от всички проблеми с червата и до голяма степен - от запек.

Факт
ВОДИ ДО НАПЪЛНЯВАНЕ, ЯЗВИ, ХЕМОРОИДИ И РАК!
Лекарите отдавна препоръчват употребата на съединителна тъкан, обаче не всички хора следват тези препоръки.
Голяма част от населението на Америка страда от затлъстяване и в САЩ сериозно се говори за “епидемия на излишното тегло”. През 2000 г. бившият главен лекар на страната Еверет Куп обявил тотална мобилизация на поддръжниците на отслабването и призовал лекарите от различни страни на “кръстоносен поход” против напълняването.
Важно място в препоръките по лечебно хранене, разработени от Куп, заема именно съединителната тъкан.
Послушните англичани се повлияли от съветите на Клайв и Бъркит и започнали да употребяват трици, в които се съдържа много съединителна тъкан. В резултат на това в страната рязко намалял броят на операциите на язва на стомаха и на дванадесетопръстника, дивертикули, полипи, а също и на апендикс. Намалял и броят на болните от гастрит, колит, хемороиди, рак на стомаха и червата.
Английските лекари дори се шегували, че триците им “избили скалпелите от ръцете”.

ЛЕЧЕБНИТЕ ХРАНИ
И така, какво е действието на съединителната тъкан? Напълвайки стомаха, тя създава усещане за ситост и по този начин предпазва човека от преяждане. Но най-важното е, че тя съдържа редица важни биологично активни вещества - целулоза, пектин, смола, хемицелулоза и др.
• Целулозата предпазва от запек, както и от развитие на туморни образувания в храносмилателните органи. Тя регулира нивото на захарта в организма и ограничава увеличаването на теглото. Целулоза се съдържа в триците, ръжения хляб, в нерафинираното брашно. Също така и в ябълките, морковите, крушите, граха, зелето.
• Пектинът намалява нивото на холестерола в кръвта, регулира отделянето на жлъчен сок и предпазва от рак на правото черво. Най-много пектин се съдържа в цвеклото, морковите, ябълките, портокалите, бананите, боровинките.
• Смолата също понижава холестерола и регулира нивото на захарта. Най-много от нея се съдържа в доматите, фасула, граха, гъбите.
• Хемицелулозата предпазва от запек, от туморни образувания на храносмилателните органи, а също ограничава покачването на теглото. Съдържа се в триците, пшеничните зародиши, във всички зърнени растения, в зеления фасул, ряпата, царевицата, бананите, ябълките, цвеклото.
• Другите съставки, макар и в по-малки количества, изхвърлят жлъчния сок и излишния холестерол, предпазват от рак на правото черво и от камъни в жлъчката.
• Дотук изброихме само най-богатите източници на съединителна тъкан. Тя се съдържа в още много продукти. Но не и в бялото брашно, бялата захар, т.е. продуктите, които са били подложени на промишлено обработване.


блитц.бг

Какво представлява?

Язвеният колит е хронично възпалително заболяване на червата, което е съпроводено с възпаление и образуване на язви по повърхността на дебелото черво. Най-често засегнатата част е лявата част на дебелото черво (сигма) и ректума. Площта на заболяването, обаче може да е различна и да обхваща и цялото дебело черво – панколит.

Обема на засегнатата площ обикновено повлиява тежестта на заболяването. При панколит, тежестта на симптомите е много по-тежка отколкото при проктит, където е засегнат само ректума.

Кой боледува най-често?

Жените са по-често засегнати от заболяването. Възрастта на поставянето на диагнозата най-често е под 30 години. По-често боледуват европейците и жителите на Северна Америка. Останалите континенти са по-малко засегнати. Евреите Ашкенази боледуват по-често от останалите. На какво се дължи язвения колит?

Причината за заболяването е неизвестна. Известно е, обаче, че в някои семейства честотата на заболяването е по-голяма, което говори за генетична предиспозиция. Тяхната имунна система може да реагира по-силно към нормално присъстващите в червата бактерии и да причинява бурно възпаление. Болестотворните бактерии и вируси, също могат да са причина за отключването на улцеративния колит.

Какви са симптомите?

Основните симптоми са коремна болка и тенезми (болезнени позиви за дефекация)

Кървене от ректума, диария и позиви за дефекация. Язвеният колит обикновено се явява с кървава диария или слуз в изпражненията. При тежки случаи, може да има по 10-20 изхождания на ден.

Могат да се появят също запек, загуба на апетит и треска.

Загуба на тегло, което се дължи на хроничната диария.

Анемия. Развива се поради загубата на желязо с кървенето от червата.

Фактори, които обострят хроничния язвен колит са лекарства, инфекция, хормонални промeни, промени в начина на живот, като повече стрес.

Усложнения на язвения колит.

Възпаление и увреждане на жлъчните каналчета (първичнa билиарна склероза).

В редки случаи, острото възпаление и разязвяване (улцерация) могат да разпънат дебелото черво. То може да се разшири няколко пъти над нормалния си размер, състояние известно като токсичен мегаколон. Това е спешно състояние, което изисква спешно лечение.

Други усложнения са:

* Ставна болка.
* Възпаление на очите.
* Кожен обрив.
* Чернодробно увреждане.

Усложнения с по-далечна проява са колоректалния карцином. Риска нараства ако колита датира от 8-10 години и повече. Необходимо е редовно провеждане на скрининг.

Класификация на улцерозния колит.

Има определи критерии, които определят каква е тежестта на улцерозния колит.

Лек колит.

* Под 4 изхождания на ден.
* Липсва кръв в изпражненията или количеството им е незначително.
* Нормално или леко увеличение на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ).
* Липсват температура, анемия, учестена работа на сърцето.
Средно тежък колит.
* Над 4 изхождания на ден.
* Колики и позиви за неотложно ходене по голяма нужда.
* Леко покачване на СУЕ.
Тежък колит.

* Над 6 изхождания дневно.
* Често кървене от ректума.
* Треска, сърцебиене и анемия.
* Повишено СУЕ.
* Чувстват се много болни.
* Кризите им са толкова тежки, че изискват хоспитализация.


Как се поставя диагнозата?

Язвеният колит се диагностицира сравнително лесно, тъй като засяга само дебелото черво и ректума. Поради това симптомите, които се появяват нормално са ясни- кръв и/или слуз в изпражненията, която са размесени с тях.

Изследването на колона и ректума се провежда с флексибилен уред наречен сигмоскоп или колоноскоп. Освен оглеждане на вътрешността на червото с тези уреди може да се вземе и биопсичен материал за хистологично изследване на лигавицата. Благодарение на това може да се постави точна диагноза и да се отхвърлят други, по-сериозни заболявания.

Други методи на изследване, които могат да бъдат полезни са контрастна снимка, след клизма с бариева каша.

Проба от изпражненията, обикновено се взема, като се търсят следи от кръв, бактериална инфекция или паразити. Присъствието на бели кръвни клетки показва наличие на възпаление и може да е знак за язвен колит или друго заболяване. Клетки на възпалението в изпражненията се откриват и при едно безобидно състояние, известно, като синдром на раздразнения колон.

Лечението.

Язвеният колит, често може да бъде поддържан под контрол в домашни условия с редовен прием на медикаменти, които спират възпалението.

Целите на лечението са:
* Облекчаване на симптоматиката и прекратяване на острите атаки възможно най-бързо.
* Лечение на усложненията, като анемия или инфекция. Лечението може да включва прием на хранителни добавки, които да възстановят нормалния растеж и сексуално развитие на децата и тинейджърите.
* Предотвратяване или отлагане във времето на появата на нови атаки.

Симптомите на леката форма на язвен колит обикновено намаляват след лечението и промените в диетата. Използват се лечебни клизми и свещички. Никога обаче не опитвайте самолечение! Посъветвайте се с лекар! Той ще ви назначи и подходящи кортикостероиди, които се дават по определена схема няколко седмици. След като веднъж настъпи ремисията, можете да останете на поддържащо лечение с аминосалицилати, които поддържат заболяването в ремисия.

При средно тежките и тежките случаи се налагат по-високи дози кортикостероиди и контрол на възпалението. Поддържащото лечение също е с аминосалицилати.

Имуномодулиращо лечение с цитостатици може да се наложи при тежките случаи. Тези медикаменти подтискат имунната система, което намалява възпалението. Те могат да се използват също за да се избегне продължителната употреба на кортикостероиди, които имат множество странични ефекти.,като повишен риск към инфекции, остеопороза, диабет, психози и други.

Локални средства могат да се използват ако заболяването е ограничено само в ректума (свещички, лечебна клизма, пяна и др.).

Системно лечение с медикаменти, които подтискат имунната система (цитостатици и кортикостероиди), може да се наложи при остро възпаление на ректума (проктит) или на цялото черво (панколит).

Някои проучвания показват, че никотиновите лепенки могат да бъдат от полза при лечение на активен язвен колит. Все още, обаче, няма конкретни препоръки по въпроса. Ако, тези лепенки действително действат, това би означавало, че след отказване на тютюнопушенето, симптомите на улцеративния колит ще се засилят. Предвид негативите от никотина, обаче, лекарите се въздържат да използват никотиновите лепенки.

Други медикаменти, които подтискат имунната система са антитела срещу протеин, наречен Тумор Некротизиращ Фактор (TNF), който участва във възпалителния процес и го засилва. Той може да се използва при средно тежък колит.

Алтернативно лечение.

* Витамини D и B12.
* Билки- жен-шен и Алое Вера.
* Специални хранителни добавки, рибе масло от сьомга, цинк, калций, фолиева киселина, храни съдържащи омега-3-мастни киселини.
* Масаж.
* Рефлексотерапия. Стимулиране на точки от стъпалата, ръцете и ушите, за да се стимулират свързаните с тях органи.
* Антибиотици се използват само при нужда.
* Хирургична намеса се налага, когато възпалението на червата не се повлиява от лекарства. Тогава се налага да се премахне възпалената част от дебелото черво. Отстраняването на цялото дебело черо излекува напълно улцерозния колит, което обаче има множество негативи и не трябва да е първият избор на лечение.


Профилактика на пристъпите.

Вие не можете да предотвратите пристъпите на улцерозния колит, защото причината за него не е известна на медиците.

Стъпки за намаляване тежестта на симптомите.

Редовно, продължително вземане на медикаментите поддържа състоянието на ремисия.

За намаляване на болката се препоръчва Tylenol, вместо нестероидни противовъзпалително средства, които дори могат да предизвикат появата и да усложнят пристъпа.


Кога се налага задължително да посетите лекар?

* Температура над 38 С или поява на студени тръпки.
* Прескачане на сърцето или сърцебиене.
* Кървави изпражнения почти през цялото време.
* Силно обезводняване.
* Остра коремна болка, със или без раздуване на корема.
* Гной, изтичащ около ануса или болка и подуване в аналната област.
* Повтарящо се повръщане.
* Внезапен стоп на газовете и изхожданията.

Хранене при хроничен улцерозен колит.

Повечето пациенти с хроничен хеморагичен колит могат да се хранят нормално, без ограничения в диетата. Въпреки това следващите предложения могат да бъдат от полза.

Ако мислите, че някои храни, като мляко, алкохол, пикантни храни, подправки или храни, богати на фибри не ви се отразяват добре, следва да ги избягвате.

Добре е да се избягват млечни продукти, поради високото съдържание на лактоза.

Задължително се ограничават и забраняват сладките храни.

Диетата трябва да бъде пълноценна и богата на витамини, минерали: плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб.

При обостряне на симптомите, лекарят ви може да ви препоръча хранен с висококалорични течни храни. Те са особено необходими за децата, които трябва да израснат и да се развият нормално.

При най-тежките случаи може да се наложи хранене през венозен съд.


e-плацебо.ком

Билки:
45 г цвят от лайка,
10 г плодове от ким,
15 г плодове от резене,
20 г листа от маточина и
20 г листа от мента.

Начини на приготвяне:
1 ч.л. смес се залива с 250 мл. студена вода.
Загрява се до кипване.
Похлупва се и престоява 5 минути
Прецежда се.

Дава се по 1 ч.л. няколко пъти на ден.

Продукти:
150 гр картофи
50 гр моркови
50 гр целина
½ литър зеленчуков бульон
2 с.л. фини овесени ядки
1 с.л. нарязан магданоз
Сол на вкус

Начин на приготвяне:
Обелете картофите, целината и морковите. Нарежете зеленчуците на малки кубчета. Кипнете бульона, добавете зеленчуците и варете на тих огън 10-12 мин. Добавете овесените ядки и магданоза. Пасирайте и подправете със солта. Ако супата е твърде гъста, прибавете още малко бульон (гореща вода).

Лечебната слузеста материя на овесените ядки тук е под прикритие зад фино пасираните зеленчуци. Овесените ядки са истинска първа помощ при разстройство. Те съдържат т.нар. бета-глюкани, които имат свойството да очистват храносмилателния тракт от бактерии.


мамазнае.ком

Откитие и разпространение!
През 1908г. руския учен Иля Мечников открива положителния ефект на някои бактерии, които допринасят за усвояването на хранителните вещества от организма, подобряват храносмилането, като имат и други благоприятни свойства за здравето. За тези си открития д-р Мечников получава Нобелова награда за медицина.

Съгласно съвременните научни възгледи пробиотиците се дефинират като „живи микробиални биологични добавки, изключително полезни за здравето на човека”. Съществуват и други дефиниции на термина „пробиотици” приети през последните години:

* Оралните пробиотици са живи микроорганизми, които при поглъщане в храносмилателния тракт в определени количества оказват положителен здравен ефект, извън този на основното хранене. LABYP – консенсусна дефиниция.(Guarner&Schaafsma, 1998)
* Живи микробиални хранителни съставки, полезни за здравето – прието за консенсусна дефиниция от FUFOSE Concerted Action спонсориран от Европейската комисия (Diplocket all 1999)
* Живи микроорганизми, които давани в адекватни количества имат здравословен ефект върху приемника – дефиниция на работната група на Световната Здравна Организация и от Международната Асоциация за Пробиотици (Reid et all 2003).
* Пробиотичните бактерии са живи хранителни добавки, които са полезни за здравето на консуматора – официално предложение от Европейската Комисия.

Пробиотичните препарати съдържат главно млечнокисели бактерии от родовете Bifidobacterium и Lactobacillus, но също дрожди (Saccharomyces bontardii) или други бактериални видове (Bacillus coagulans, Escherichia coli). Най-често използваните пробиотици са:

* Lactobacillus acidophilus
* Bifidobacterium bifidum
* Lactobacillus bulgaricus

Накратко, полезните действия, които пробиотиците упражняват върху организма са следните:

* подобряват смилаемостта на млечните продукти и други протеини
* стимулират абсорбцията на лактозата при хора, които не могат да я усвояват
* подпомагат цялостното храносмилане и потискат прекомерното размножаване на болестотворните микроорганизми в храносмилателния тракт
* подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата
* предотвратяват липсата на витамини от групата В и на витамин К
* подпомагат оздравителния процес по време на прием на антибиотици и др. химични вещества
* възстановяват намалената чревна микрофлора в резултат на прием на антибиотици
* предотвратяват и лекуват диария, включително и инфекциозна
* намаляват риска от болести на стомаха
* ограничават появата на вагинални и уроинфекции
* консумацията на кисело мляко, което съдържа специфични видове Lactobacillus или Bifidobacterium могат да стимулират имунния отговор
* спомагат при лечението на дихателните инфекции като синуити, бронхити и пневмония
* намаляват риска от алергични заболявания – астма, хранителни алергии и кожни реакции
* спомагат за понижаването на високите нива на „лошия” холестерол
* намаляват риска от развитие на тумори на пикочния мехур и на дебелото черво

Обръща се внимание и на други ценни за организма вещества – пребиотици и синбиотици. Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма като избирателно стимулират растежа и/или активността на определени видове бактерии в дебелото черво. За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигнат дебелото черво без да се усвояват в по-горните отдели на храносмилателния тракт. Към пребиотиците се отнасят вещества, стимулиращи главно растежа на бифидобактериите, ето защо тези вещества се наричат „бифидогенни фактори”. Към тях се отнасят:

* фруктоолигозахариди (FOS) – късоверижни захари, изградени от фруктоза и глюкоза
* инулин – фруктозосъдържащ захарид
* изомалтоолигозахариди – смес от глюкозни остатъци (изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза и др.)
* лактулоза – полусинтетичен дизахарид
* лактилол – дизахарид, аналогичен на лактулозата
* лактозахароза – тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза
* пиродекстрин – глюкозосъдържащи олигозахариди, получен от хидролиза на скорбяла
* соеви олигозахариди – тризахариди (рафиноза), тетразахариди (стахиноза)
* трансгалактоолигозахариди
* ксилоолигозахариди – получени в резултат на хидролиза на полизахариди
* галактоолигозахариди

Синбиотиците – това са хранителни добавки, съдържащи едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното действие – получава се т.н. синергичен ефект - взаимно увеличаване на полезните им свойства . В последно време пробиотиците получават тласък освен в диетиката и рационалното хранене и в медицината с оглед подобряване усвояването на хранителни вещества от сномашно-чревния тракт в състояние на болест или възстановителен процес, което се явява често основен фактор за благоприятния изход от заболяването.


пулс.бг

Видове слабителни - Съществуват основно четири вида:

1. Минерални масла и натриев докузат – омекчават изпражненията, но не се препоръчва честото му използване, защото при вдишване минералните масла могат да увредат белия дроб. Натриевият докузат може да увеличи токсичността на други, приемани по същото време лекарства и да застраши по този начин черния дроб.

2. Препарати, съдържащи соли и въглехидрати – лактулоза, сорбитол, магнезиев сулфат, магнезиево мляко. Те извличат вода в дебелото черво и така стимулират изхождането. Не се препоръчват за редовна употреба, тъй като водят до зависимост.

3. Препарати, стимулиращи перисталтиката – бизакодил, касантранол, рициново масло, фенолфталеин, майчин лист (сена). При редовна употреба увреждат чревните стени и водят до зависимост. Действието им е придружено с газове и болки в стомаха и чревата.

4. Увеличаващи обема на изпражненията – Псилиум (Psyllium), трици, метилцелулоза. Абсорбират вода и увеличават размера на изпражненията. Те са единствените лаксативи, които са безопастни при всекидневно използване. Показателен е фактът, че понастоящем САЩ внасят и консумират приблизително 8000 метрични тона Псилиум на година, като повече от 60% от целия внос отива за фармацевтичната промишленост.
Родината на Псилиума е Индия. Действието на Псилиума се дължи най-вече на фините обвивките на семената му, богати на ценни фибри, които след намокряне увеличават обема си, подобряват перисталтиката на червата и благоприятстват тяхното изпразване. Характерно за него е не толкова бързото, колкото трайното, меко и безвредно действие. Подходящ е за дълготрайна употреба, без да нарушава чревната функция. Не води до пристрастяване и лениви черва, а напротив, чрез механизма си на действие той възстановява чревната моторика.

У нас активната съставка на Псилиума се съдържа във френският мек лаксатив “LaxaL” от серията Botanic, дозиран в целулозни капсули. В процеса на практиката си получавам само положителни отзиви за продукта, затова и продължавам да го препоръчвам. Приема се задължително с голяма чаша вода, 30 минути преди хранене.
Важно е да се знае, че действа с натрупване, така че не очаквайте ефекта след първата капсула. Основната му насоченост е към постепенно възстановяване на чревната моторика, без драстични ефекти и болки. Важен вторичен ефект е рязкото снижаване на автоинтоксикационните явления, нивото на холестерола, съдържанието на тежки метали и на други ендогенни и екзогенни токсини.


здравница.ком

Настъпи сезона на туршиите! Се­зо­нът на пи­пе­ра и зе­ле­то, на карфиола и нарязаните с къдрав нож моркови. Съседите носят пълни със зарзават торби, но нима има не­що по-из­ку­си­тел­но от аро­ма­та на пе­че­ни чуш­ки? На бъл­гар­с­ки­те пе­че­ни чуш­ки. Ся­каш Гос­под е ре­шил точ­но ту­к да “пус­не” най-вкус­ния, най-аро­мат­ния, и как­то се оказ­ва, ле­че­бен пи­пер.

У нас се от­г­леж­дат най-раз­но­об­раз­ни сор­то­ве чуш­ки. Ня­кои от тях при­ли­чат на до­ма­ти, дру­ги на ябъл­ки, тре­ти имат ро­го­вид­на фор­ма, а има и сор­то­ве с още по-при­чуд­ли­ви фор­ми.

ЛИМОНА И ЧЕРНИТЕ БОРОВИНКИ ОТСТЪПВАТ ПЪРВОТО МЯСТО ПО СЪ­ДЪР­ЖА­НИЕ НА ВИ­ТА­МИН ПРЕД БЪЛ­ГАР­С­КИ­ЯТ ПИ­ПЕР Оказ­ва се, че на­ши­ят, бъл­гар­с­ки пи­пер е да­ле­чен род­ни­на на до­ма­ти­те и пат­лад­жа­ни­те и до­ри не спада към пи­пе­ре­ни­те сор­то­ве.

Чуш­ки­те съ­дър­жат мно­го ви­та­ми­ни: В, В2, РР, А. При то­ва в чер­ве­ния и жъл­тия пи­пер се съ­дър­жа мно­го по­ве­че ви­та­мин А, т.е. ка­ро­тин, от­кол­ко­то в зе­ле­ния. Но по съ­дър­жа­ние на ви­та­мин С бъл­гар­с­кият пи­пер из­п­ре­вар­ва ли­мо­на и чер­ни­те бо­ро­вин­ки.От­с­тъп­ва са­мо на шип­ки­те.

За вкусна гозба е ясно, че трябва да прибавим млян пи­пер. В за­ви­си­мост от сор­та, пипера мо­же да бъ­де мно­го лю­тив или по-мек, оба­че ви­на­ги има слад­ни­кав вкус. Смя­та се, че ако чо­век яде по­ве­че чер­вен пи­пер, мо­же да пре­дот­в­ра­ти рев­ма­тиз­ма и проб­ле­ми с кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.

Ето и ед­на ре­цеп­та: при по­дут ко­рем и чрев­ни ко­ли­ки си при­гот­ве­те смес от рав­ни час­ти от пре­сен сок от пи­пер, мор­ко­ви и спа­нак. Пий­те на глад­но през 2-3 ча­са.


по материал от блитц.бг

Чер­ни­ят пи­пер не са­мо при­да­ва на яс­ти­я­та ле­ко лю­тив вкус. Той сти­му­ли­ра хра­нос­ми­ла­не­то и въз­буж­да апе­ти­та.

Чер­ни­ят пи­пер рас­те в Ин­дия и дру­ги­те топ­ли стра­ни - пред­с­тав­ля­ва ог­ром­ни пъл­зя­щи храс­ти. Плод­че­та­та са мал­ки, те се бе­рат, до­ка­то са зе­ле­ни, и се су­шат. В край­на смет­ка се по­лу­ча­ват мал­ки чер­ни груд­ки, ко­и­то ние поз­на­ва­ме и из­пол­з­ва­ме ка­то под­п­рав­ка.

Има и друг вид пи­пер от то­зи сорт - бял. При не­го се из­пол­з­ват ве­че уз­ре­ли­те плод­че­та, пре­ди то­ва оба­че им се обел­ва ко­жа­та. Та­ка под­п­рав­ка­та ста­ва по-сла­бо аро­мат­на, но по-лю­ти­ва. Бе­ли­ят пи­пер вли­яе по­ло­жи­тел­но на хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма и зад­с­то­маш­на­та жле­за. И се смя­та за иде­ал­на под­п­рав­ка за хо­ра­та, ко­и­то ис­кат да от­с­лаб­нат. То­зи сорт пи­пер пре­чи на от­ла­га­не­то на маз­ни­ни­те и по­ма­га на ор­га­низ­ма да се про­чис­ти от ток­си­ни­те и от­ла­га­ни­я­та.
При­вър­же­ни­ци­те на на­род­на­та ме­ди­ци­на въз­п­ри­е­мат чер­ния пи­пер не са­мо ка­то вкус­на под­п­рав­ка, но и ка­то ле­чеб­но сред­с­т­во.

При ра­ди­ку­лит, ос­те­о­хон­д­ро­за и бол­ки в ста­ви­те по­ма­га пи­пе­ре­ни­ят мех­лем.

Ето как се при­гот­вя: в ча­ша зех­тин се до­ба­вя ед­на су­пе­на лъ­жи­ца че­рен пи­пер на прах и се сла­га на ба­вен огън да ври око­ло 5-10 ми­ну­ти. След то­ва се ох­лаж­да, пре­цеж­да се и се из­пол­з­ва за раз­т­рив­ки.
При ан­ги­на, каш­ли­ца и брон­хит че­рен пи­пер на прах се смес­ва с мед - ед­на су­пе­на лъ­жи­ца на ед­на ча­ша мед. При­е­ма се по ед­на ча­е­на лъ­жич­ка 3-4 пъ­ти на ден.


блитц.бг

Естествени захари, които се съдържат в майчиното мляко и в момента се включват в състава на пребиотичните храни, могат да помогнат в борбата срещу салмонелата и други предизвикващи отравяне бактерии в храните. Това съобщиха учени на 162-рата годишна среща на британското Дружество по обща микробиология в началото на месец април.

Тези захари се наричат галакто-олигозахариди и вече се знае, че те подобряват здравето на кърмачетата. Освен това обаче намаляват и шансовете на бактерията салмонела да увреди червата при хранително натравяне, като с това ограничават цялостните поражения и тежестта на инфекцията.

„Salmonella typhimurium е болестотворна бактерия, способна да заразява голям брой животни, в това число и хората. На нея се дължат много случаи на тежко заболяване всяка година", казва Лора Сърл от Отдела по хранителна и екологична безопасност при Ветеринарната лабораторна агенция в Уейбридж, Великобритания. „Ние сме особено загрижени за нея, тъй като виждаме хора, инфектирани при пряк контакт с животни или чрез хранителната верига." Симптомите на хранителното отравяне със салмонела при хората включват диария, гадене, повръщане, стомашни спазми, температура и главоболие, а в редки случаи инфекцията може да атакува цялото тяло и да доведе до смърт.

Особено тежката салмонелоза се лекува с антибиотици, но ефикасността им е подронена от тяхната системна употреба както за стимулиране растежа при животните, така и като терапевтични агенти. В опита си да преодолее този проблем през 2006 година Европейският съюз забрани употребата на антибиотици като стимулатори на растежа, поради което в момента спешно се изследват алтернативи, казва Лора Сърл.

Една от възможностите е да се използват пребиотици, получени от натурални комплексни захари, за които вече е известно, че подобряват стомашно-чревното здраве. Има много теории за начина, по който те действат, включително и тази, че навярно стимулират размножаването на естествената чревна флора, позволявайки й да се бори с нахлуващите пато-гени, които се опитват да колонизират червата.

Ветеринарната лабораторна агенция стартира проект, който цели да демонстрира точния механизъм на очевидния успех на нова комбинация от галакто-олигозахариди. Сега изследванията показаха, че тази смес предпазва животните от инфектиране, като намалява инвазивните способности на салмонелата, и облекчава тежестта на симптомите на болестта. След лечение с тази комбинация в телесните и чревните тъкани се откривали по-малък брой бактерии. Изследваната пребиотична смес от галакто-олигозахариди вече се предлага и като продукт за човешка употреба. Твърди се, че помага и на хора, страдащи от раздразнителни черва, стомашни разстройства и диария.


лекар.бг

Следете за внезапно увеличаване на честотата на изхождането. Всяко дете има своя собствена честота, която бавно се променя с времето. Ако забележите промяна в рамките на няколко дни, то детето вероятно има диария.

Честота на перисталтиката
При абсолютната диария, честотата на перисталтиката е по-голяма от нормалното. При здрави индивиди максималния брой движения на червата (изхождания) на ден е около 5. За абсолютна диария може да се говори при честота на изхождането над 5 пъти на ден.

При сравнителната диарията се наблюдават по-голям брой движения на червата в сравнение с обичайното за даден индивид. В този смисъл, ако даден индивид, за когото е нормално да има 1 изхождане на ден, започне да има 3 или повече, тогава на лице е диария. В този случай нямаме повече от 5 движения на ден – т.е. не се наблюдава абсолютна диария.

Консистенция на изпражненията
Абсолютната диария е по-трудно да се определи на базата на консистенцията на изпражненията, защото тази консистенция, в зависимост от диетата, може да варира много при здравите индивиди. Хора, които консумират големи количества зеленчуци имат по-редки изпражнения от хората, които консумират малко зеленчуци.
Изпражненията, които са течни или воднисти винаги се считат за ненормални и се определят като диария. Сравнителната диария е по-лесно да се определи на базата на консистенцията. Ако при индивида се наблюдава по-рядка консистенция от нормалната за него, той има диария, въпреки че консистенцията може да бъде в нормалните рамки като цяло.

Всяко бебе, което има повече от едно изхождане на хранене, вероятно има диария, дори ако това не е внезапна промяна.

Следете също и за внезапно увеличение на количеството вода в изпражненията. Други симптоми на заболяване при бебето – като лошо хранене, запушен нос или треска, правят тази диагноза още по-вероятна.


медикал.бг