Два автентични български тоста от Димитрина Игнатова Цонева




На лекция на професор д-р Димитрина Игнатова Цонева по реторика и по култура на речта пред 290 студенти от хуманитарни факултети бе разгледана наздравицата като тържествено монологично изказване; направена бе съпоставка на българските тостове с тостовете у други народи; коментирано бе най-удобното време за произнасянето им по време на празничната трапеза; дадени бяха и насоки за изграждането на тези кратки емоционални речи. След това на студентите им бе възложена задача да възпроизведат тостове, които са ги впечатлили на различни тържества или да съставят такива. Резултатите не закъсняха.  Затова ви публикуваме две  наздравици с предхождащ текст, който подготвя за финала на тоста. 

                "Вдигам тост по случай юбилейното тържество на многоуважавания наш колега Петров, тържество, отбелязващо извървяния житейски път в продължение на половин век. Петдесет години учителят Петров отъпква своя пътека в необятното житейско поле и воюва за свое място сред обществото.
                Половинвековният печат на времето е отбелязал възраждането на нашия юбиляр, защото той е запазил младостта и вдъхновението, носи порива на дръзновението и заразява с красотата на примера си.
                Изключителни са неговите заслуги в областта на учебно-възпитателната работа. Трайно запомнящи са делата му като преподавател - високо уважаван и авторитетен. Господин Петров  положи основите на един нов вид обучение и възпитание на учениците, като даде пример как в урочната работа и извън нея може да се  внася творческо мислене, дълбоки размисли и полет на фантазията.
                Със своите знания и дългогодишния си опит на психолог, мислител и човек господин Петров преобрази и нас - неговите колеги - в педагози и просветни дейци, вля дълбоката душевност във взаимоотношенията ни и постави в нашето съзнание благородния печат на нравствената красота.
                В своето поприще на вдъхновен научно-просветен деец господин Петров стана учител и на цялата общественост. Под негово ръководство се родиха и израснаха самодейни колективи: разля се песента, възроди се фолклорът, оживя сцената, заговориха лекционните зали.
                Вдигам тост за Вас, учителю наш, за Вашия достойно изминат половин вековен път!
                Вдигам тост за Вас - пламенния педагог, възпитател и общественик!
                Вдигам тост за Вас - сърдечният човек и многоуважавана личност!
                Произнасям тази наздравица с пожеланието още много да са учебните Ви часове, господин Петров, изпълнени с пламенно вдъхновение и творчески ентусиазъм, още дълъг да е Вашият житейски път, а примерът Ви - водещ, будещ почит и преклонение!
                Да вдигнем чаши за господин Петров! Нека виного искри като искрите в неговите очи! И нека здравето и щастието го съпътстват в бъдното, което да го отведе много, много надалеч! Наздраве!"




         В някои от наздравиците звучи хумор и закачки, или пък опити за римуване. 

                               Наздравица в приятелска компания

Да вдигнем чаши в този час,
че сме се събрали тук, приятели, със вас.
Да се забавляваме и веселим,
затуй че заедно сме ний.
Че всеки заделил е някой лев,
за да се почерпим с кеф.
Да споделим, кой какво е преживял,
дали е страдал, или се е смял...
Че живота хубав е нали,
изпълнен е с усмивки и слънчеви дни.
Е... понякога си прави лошички шеги,
но не може хич без тях, уви?!
Щом приятели си имаш ти
всичко винаги ще ти спори.
Сред компанията ни голяма
нека веселба да става!
Да тропнем някое хорце,
да пийнем винце със мезе.
Пък после и до чалгата ще стигнем,
на живота хитричко ще се усмихнем.
А за махмурлука - нека не ни пука.
НАЗДРАВЕ, аз ви казвам тука!

         Интересно е, че на празничната трапеза именно темата за имот, за богатство, което обезпечава прехраната на семейството, не се среща. Докато в песенния фолклор всяка празнична прослава се свързва задължително не само с пожелание за здраве, но и с благословия за опазване на дом и стока. Страхът от всевъзможни беди за семейството създава един психологически комплекс, който намира отреагирване в обредно-поетически уверения и заклевания за преумножаване на материалните блага. При тостовете вместо да се използва чудодейната сила на словото, за да влияе върху съдбата на домакина за неговото забогатяване, избягва се да се говори за имотното му състояние, или пък евфемистично се загатва "все така да бъдеш, даже и по-добре".

автор ДИМИТРИНА ИГНАТОВА ЦОНЕВА 



You can leave a response, or trackback from your own site.

0 Response to "Два автентични български тоста от Димитрина Игнатова Цонева"

Публикуване на коментар


ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

Най-доброто от МОЕТО ЗДРАВЕ