Моето здраве

Какво представлява апендикса?

Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък прикрепен за началната част на дебелото черво /цекума/. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан. Последната е част от имунната система на организма и участва в производството на антитела.

Какво наричаме апендицит?

Апендицитът представлява възпаление на апендикса. Той настъпва в резултат на блокиране по различни причини на оттока на апендикса, най-често при натрупване на гъст слузест секрет, от фекални маси навлезли от цекума или разрастване на наличната лимфна тъкан. При това се създават условия бактериите, които нормално живеят и се развиват в апендикса да проникнат в стената му и да провокират развитието на възпалителен процес.

При напредване на възпалението може да засегне и перитонеума (тънка ципа, която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и голяма част от органите разположени в нея), както и да се разкъса апендикса, при което съдържимото му да се излее в свободната коремна кухина .

В САЩ остър апендицит развива годишно 1 от всеки 500 души. В световен аспект заболяването засяга 6% от населението. Особено често се наблюдава във възрастта между 10 и 30 години. Повишено внимание заслужава в детската и старческа възраст поради повишеният риск от усложнения.

Какви са особеностите на апендицита при деца и при възрастни?

При децата апендиксът е по- къс, няма характерната извита форма като при възрастните, а мястото на вливането му в цекума е по- широко, което улеснява навлизането на хранителни материи и фекални маси в него. Ето защо острият апендицит е особено чест в детската възраст.
В старческата възраст апендиксът постепенно атрофира и луменът му се затваря, което е причина за значително по-ниската честота на острия апендицит у възрастни хора. При тях оплакванията са слабо изразени и неспецифични, което затруднява ранното поставяне на диагнозата и позволява настъпването на редица усложнения.

Какви са симптомите при остър апендицит?

Най- честите симптоми са:

* внезапно настъпила силна коремна болка. Тя се появява обикновено нощем и в сутрешните часове. В началото е по- скоро дифузна и слабо локализирана. Постепенно става по- интензивна и се съсредоточава в долната дясна четвърт на корема. Установяването на болката на посоченото място е показател за разпространяване на възпалителния процес върху перитонеума
* остро настъпили гадене и повръщане
* фебрилитет (повишение на телесната температура)
* нарушение във функционирането на храносмилателния канал, което може да се прояви под формата на запек (констипация) и задръжка на газове или обратно- под формата на диария.

Как се поставя диагнозата остър апендицит?

Ако Вашият лекар се съмнява, че имате остър апендицит, той ще Ви разпита подробно за Вашите оплаквания и ще Ви направи пълен преглед, търсейки симтоми на заболяването. При прегледа ще провери дали имате болезненост при натиск в проекционното място на апендикса върху коремната стена (наличието й говори в полза на диагнозата). При настъпило засягане на перитонеума болката се засилва при натиск и бързо отдръпване на ръката на посоченото място.

Вашият лекар би могъл да прецени, че е необходимо провеждането на:

* изследване на кръвта, което евентуално да покаже повишен брой на белите кръвни клетки (левкоцити) и други признаци на възпаление.
* общо изследване на урината, което включва оглед под микроскоп за наличието на бели и червени кръвни клетки, бактерии. То е необходимо за отдиференциране на острия апендицит от възпаление на пикочо-проводните пътища,което може да даде подобни оплаквания.
* ултразвуково изследване (ехография) на коремни органи. Ултразвукът в някои случаи позволява изобразяването на увеличения апендикс или наличието на абсцес в съседство. Той се използва и за отдиференцирането на острия апендицит от други заболявания протичащи по сходен начин.

Защо понякога е трудно поставянето на диагнозата остър апендицит?

Разположениетона апендикса в корема и ориентацията му спрямо цекума са силно вариабилни. Като част от червата, апендиксът има мезентериум- ципа, посредством която се прикрепва към другите органи в коремната кухина. В случай, че мезентериумът му е прекалено дълъг апендикса може да притежава известна подвижност и да не бъде строго фиксиран, което променя значително оплакванията при остър апендицит.

Поставянето на диагнозата обикновено е затруднено и в първите часове на заболяването, поради неспецифичния характер на оплакванията. Необходимо е да се отбележи, че редица други заболявания могат да дадат подобни симптоми и отдиференцирането им понякога е особено трудно.

Какви са усложненията на острия апендицит?

Най-честата компликация на острия апендицит е перфорацията (разкъсването на апендикса). Това може да доведе до:

* образуването на периапендикуларен абсцес (кухина изпълнена с гной, разположена в съседство на апендикса)
* развитие на дифузен перитонит (възпаление в свободната коремна кухина обхващащо перитонеума)

Сериозно, но сравнително рядко срещано усложнение е преминаването на бактериите, причинили възпалителния процес на апендикса в кръвообръщението. Състоянието се означава като сепсис, свързано е с увреда на редица органи и системи и има тежко, животозастрашаващо протичане.

Как се лекува острият апендицит?

Острият апендицит се лекува оперативно.

Хирургичната интервенция се извършва по спешност, под обща анестезия и се означава като апендектомия. Хирургът изрязва апендикса, след което внимателно зашива мястото му на прикрепяне към цекума. Той прави оглед и на тъканите, разположени в съседство като търси белези за разпространение на възпалителния процес.

Необходимо е провеждането и на антибиотично лечение.

пулс.бг